Национален литературен конкурс "МОРЕТО!" 2021 – Трета награда

четвъртък, 19 декември 2024

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Бургас » Страната » Изкуство и книги » Море
Национален литературен конкурс "МОРЕТО!" 2021 – Трета награда – Проза

Милен Нанков

16 февруари 2022, сряда

Ракурс

Официалното обявяване и награждаване на отличените автори в категориите проза и поезия в шестото поредно издание на Националния литературен конкурс “МОРЕТО!”, организиран от сдружение “ЛУМЕН”, се проведе на 18 септември 2021 г. в новото артистично пространство на "Галера ah gallery" в Ахтопол.

Жури в състав Митко Новков (председател) и членове Христо Карастоянов и Вера Петрова разгледаха творбите на близо 150 участници и оцениха следните автори и техните произведения в категориите “Проза” и “Поезия”:

Категория „Поезия”:

I награда – Румен Денев, гр. Казанлък - парична премия от 300 лв. и плакет

II награда – Димитър Гачев, гр. Пловдив - уикенд за двама в Ахтопол и плакет

II награда – Ина Иванова, гр. Пловдив - уикенд за двама в Ахтопол и плакет

III награда – Недялка (Нели) Георгиева, гр. Асеновград - парична премия от 150 лв. и плакет

Специални награди:

Специална – Плакет – Асан Хаджипехливанов, гр. Плевен

Специална – от “Галерa ah gallery” - Петя Павлова, гр. Русе - картина на художника Тихомир Витков и грамота

Специална – от “Галерa ah gallery” - Валентина Дончева, гр. Габрово - картина на художника Тихомир Витков и грамота

Категория „ Проза”:

I награда – Ангел Иванов, гр. Габрово - парична премия от 300 лв. и плакет

II награда – Йохан Девлетян, гр. Пловдив - уикенд за двама в Ахтопол и плакет

II награда – Джеки Стоев, гр. София - уикенд за двама в Ахтопол и плакет

III награда – Милен Нанков, гр. Ловеч - парична премия от 150 лв. и плакет

Специални награди:

Специална – Плакет - Екатерина Григорова, гр. Добринище

Специална – от “Галера ah gallery” - Иван Стоилов, гр. Димитровград - картина на художникa Тихомир Витков и грамота

Специална – от “Галерa ah gallery” - Дияна Димитрова, гр. Варна - картина на художникa Тихомир Витков и грамота

За визията на плакетите е използван двустранен отпечатък намонета от електронова сплав (бяло злато – естествена смес от злато и сребро) на град Кизик (Малоазийска Мизия) от края на VI – първата половина на V в. пр. Хр. Открита е в северния ахтополски залив и се съхранява в музейната експозиция "История на котвата", създадена в Ахтопол от сдружение "Черноморска Странджа". На лицето на монетата е изобразен коленичил млад мъж (сатир) с голям паламуд (турук). Автор на плакетите е художникът Тихомир Витков.

По традиция "Ракурс" ще публикува всички наградени творби.

Разказ на Милен Нанков, отличен с Трета награда на Националния конкурс "МОРЕТО!" в категория Проза

МОРЕ, ДЕЛФИНИ, СИРЕНИ И ОЩЕ НЕЩО

Снимате "Сирените и рибарят" вече трети ден. Казвам го, защото и вчера, и онзи ден двойката делфини минават на петдесетина метра от вас. Идват откъм Румъния. Точно при изгрев слънце. Те ви и радват, и възбуждат, и разсейват. Пъкват иззад Буруна, плъзгат се успоредно на къмпинга и продължават по посока на Крапец. Изравнявайки се с групата ви на брега, те започват да скачат над водата и този ритуал продължава почти до половината нa над шесткилометровата плажна ивица. Кога се връщат обратно, само те си знаят. Никой не ги е виждал как и откъде се прибират. Дори и апапите от рибарското пристанище на Дуранкулак.

"Сирените и рибарят" е филм. Еротика. По-скоро - порно. Сюжетът му е занимателен колкото черупката на мида - морска буря изхвърля на брега две сирени. Блондинка и брюнетка. На сушата първите минути на нимфите са мъчителни. Правят си една на друга изкуствено дишане уста в уста и разтриват слабините си, сякаш трахеята им е под срамната кост. Възрастта им е на гимназистки. Нямаш представа как се казват. Съмняваш се дали и режисьорът знае имената им, защото обръщението му към тях е "Хей, ти!"

В сценария точка на злочестината на двете митологични същества от съприкосновението им със сухоземния свят слага мускулест герой. Той е безименен. В хода на действието той е представян ту като рибар, ту като риболовец или само лодкар. Може би е от недоглеждане на сценариста... В скоби е посочено облеклото му - къса туника и сандали. Нищо друго. Уточнява се и че при срещата си със сирените трябва да е с гребло в ръката, и с рибарска мрежа на рамото. Нещо като гладиатор рециарий. Той вселява с появата си изконен страх в двете нимфи, който те изобразяват с движения от кръста надолу, отпращащи към танцувалните техники на стрийптизьорка в нощен бар. Условие №1 за екипа е снимките да започват щом хоризонтът на изток заруменее и да приключват с идването на плажа на първите обитатели на близкия къмпинг.

То е в сила и тази сутрин. Предстои да заснемете как рибарят и сирените се запознават, и как последните откриват под туниката му мъжество, дебело колкото греблото му и което, поемайки го поотделно и по всички възможни начини, им връща отново живеца. Те се отблагодаряват на спасителя си, като го повличат със себе си в сините дълбини, за да го споделят със своите посестрими. Най-вероятно. Това е краят! Според режисьора, последните кадри ще подсказват, че филмът е с отворен финал, тоест, зрителите да очакват "Сирените и рибарят - 2".

В момента двете сирени, рибарят, режисьорът и ти, операторът, изчаквате зазоряването в джип, спрян на върха на най-високата дюна. Първите трима са с хавлии. Докато чакате небето и скупчените над хоризонта облаци да просветлеят, режисьорът, който е и продуцент, си играе с пистолет "Берета 92" - вади и слага обратно пълнителя му. Пет пъти поред. На шестия ви напомня, че сте в последния снимачен ден.

На изток изсветлява, той пуска пистолета в краката си и ви дава знак да излизате от автомобила. Двете девойчета хвърлят хавлиите си на пясъка и лъсват голи. Рибарят също се съблича, но остава по туника. Той сваля греблото и такъма от покрива на джипа, и тримата се запътват към морето. Кожата на телата им настръхва от североизточния вятър. Момичета лягат на брега, така че вълните да подмива дупетата им. Лодкарят риболовец се отдалечава от тях на разстоянието около двадесетина крачки. Ти слагаш на рамо камерата. Режисьорът припомня в скоропоговорка, че вчера сте завършили снимките със сцената, в която тандемът сирени забелязва в далечината как лодкарят върви право към тях, като през десетина крачки спира, засланя с длан очи и се взира в морето. Той си знае защо. Както и сценаристът, който не е изключено да е пак режисьорът продуцент.

Небосклонът заруменява, режисьорът изпружва ръка високо като ескадронен командир преди да поведе кавалеристите си в атака, поглежда те и спуска рязко по вертикала ръка.

- Екшън, камера работи! - крещи той и мъжът с туниката и греблото тръгва към двете сирени.

Заснемаш как нимфите надничат под туниката на рибаря и се израдват от онова що е под диплите й. Проследяваш и как те разкъсват дрехата, и я хвърлят в морето. После застопоряваш обектива върху оралните им усилия обектът на възхищението им да постигне максималния си размер.

И мярваш с периферното си зрение появата на делфините иззад носа. Те попадат в кадър точно когато режисьорът нарежда на рибаря да захвърли греблото, да метне мрежата си върху брюнетката и да я стимулира с език анално в кучешката поза. Съобщаваш на режисьора за делфините.

- Късметът ни ги праща! Дръж ги в кадър! Те ще внесат нотки на иновативност... - шепти на ухото ти той, като в същото време сочи на русокоската да нагази в дълбокото и да следва посоката, която във визьора на камерата ти подрежда нея и бозайниците в една права линия. Момичето влиза до гърди във водата и пита какво да прави още.

- Нещо балетно! Импровизирай фигури от синхронното плуване - напътства я той.

Гледаш в обектива как единият от делфините свърва надясно и се отправя към блондинката. Докладваш отново на режисьора. Той отговаря, че повече лента с русолявата нимфа не му трябва и ти повелява да насочиш пак вниманието си върху съвкуплението между рибаря и тъмнокосата. Правиш го. Забелязваш как те все по-трудно се усмихват, и как да е другояче, когато мокрият пясък е като шкура за коленете им.

- Дай! Дай ми в кадър отново онази във водата! По-чевръсто, кретен! - съска в ухото ти режисьорът.

Изпълняваш. И виждаш как делфинът се върти в кръг около блондинката, скъсявайки разстоянието между себе си и нея. Девойчето е ужасено. Погледът й подсказва, че е пред истерия. Скръства ръце на гърди и с поглед иска нови напътствия.

- Ти си актриса! Измисли нещо! - развиква й се шефът.

И сирената започва да пищи.

- Мамка му! Тази ще събуди и Нептун, и Посейдон и най-вече целия къмпинг! - казва режисьорът, подир което ти се сопва. - Не спирай да снимаш, идиот!

Делфинът се гмурка и изчезва. Русокосата нимфа се дере още секунда-две и млъква. Прави крачка-две към брега и застива. Очите й се разширяват, а лицето й се издължава. Около нея водата се набръчква на окръжности, като че ли някъде до нея на дъното работи центрофуга.

- О! - простенва тя.

- Какво има, мила! - нагазва в морето режисьорът.

Лодкарят и брюнетката спират да се любят, изправят се на крака и застават зад него на брега. Капачките на коленетe им са по-зачервени и от хрилете на риба.

- Нещо става под водата!.. - преглъща шефът, сякаш току-що става свидетел на полов акт между Анджелина Джоли и Брад Пит.

Делфинът се показва на повърхността най-после и започва да обикаля от дясно наляво около блондито. При всяко минаване зад гърба й, той плъзга муцуна първо по дясното й рамо, после допира тила й, след което се отърква и в лявото й рамо. След третата обиколка бозайникът замира срещу нея, докосва челото й, носа й - движението може да се възприеме и като целувка, след което спуска върха на муцуната си между гърдите й и продължава надолу и още надолу...

- Ооо! - хрипти русокоската.

- Мамка му! Това животно остава и да я изчука! - отбелязва героят с греблото и замята рибарската мрежа на плещите си. В думите му долавяш нотки на ревност.

- Де този късмет!.. - вдига ръце към небето режисьорът и се засмива.

- Обикновена афала! - казваш, като внимаваш мокрото лице на момичето да е в центъра на обектива.

- Какво рече! - поглежда те режисьорът.

- Делфинът е от вида Обикновена афала. Обитава предимно плитки води в шелфовата зона в целия басейн на Черно море. Застрашен вид.

- Гледай си камерата и по-малко приказвай! - посича те той.

Гледаш я.

- Дотук е добре! Даже много добре! Този делфин ни изпраща направо на фестивал на еротичния филм... - казва на рибаря шефът. - Трябва ми само по-друг финал, по-добър, който да кореспондира с делфините...

Онзи изтичва до джипа и се връща с беретата.

- За какво ти е пищова? - пита го режисьорът

- За финала... Идеята е следната. Аз полудявам от ревност и го застрелвам...

- Кого застрелваш?

- Делфинът!

- Фак ю! Нима ще убиеш тази риба?

- Бозайник! - поправяш го.

- Все тая!.. - вика ти в ухото той, после се извръща към копелето, което е копие на Стив Рийвс и се разкрещява и на него. - Не ми казвай, че наистина искаш да гръмнеш делфина! Тази твар е под закрилата на закона, бе! Ще ни арестуват още тук, на брега!

- Мамка му, шефе! За толкова голяма откачалка ли ме имаш! Ще стрелям на халос, към хоризонта...

Режисьорът измъква пистолета от ръцете му, зарежда го и му го връща. Слънцето вече надзърта от тъмносинята водна шир пред нас.

- Да побързаме! Внимавай! Цели се встрани от него и надалече... - нарежда шефът. - Втори дубъл няма да има. Снимаме без предупреждение!.. Елементът на изненада ще направи интересни реакциите на тия двамцата... - и той посочва с глава сирената менте и делфина.

Поглеждам ги за миг. Тя е легнала върху корема му и двамата се въртят в кръг около шамандурата. Разстоянието от нас до тях е не повече от петнадесет метра.

Шефът ти дава знак да обърнеш камерата към рибаря и му подсказва, че иска да види тук и сега един истински Отело, бесен и готов да убива. И отскача встрани:

- Екшън!

И лодкарят започва да пушка. Между изстрелите се бие като Тарзан по гърдите, скубе си косите, маже се с мокър пясък по темето, врата и тила, и не спира да врещи:

- Какво доживях! Какъв срам! Да ме смени с един делфин!

Откъм морето - тишина. Ни вик, ни стон. Режисьорът стои на три-четири крачки от тебе на брега, а зад него се е скрила втората нимфа. Патроните в пълнителя на беретата още не са свършили, когато шефът ти дава знак да насочиш камерата към шамандурата.

Изпълняваш. И виждаш как девойката сирена се опитва да надделее над вълните и да долази до плиткото, тя дори успява да стане на крака и точно тогава гребеста вълна я подкосява и повлича навътре. Тя драпа по пясъка да се задържи на едно място, ала нова пенеста мътилка с водорасли я залива, обръща я по гръб и я намъква в дълбокото. През цялото това време режисьорът и рибарят й подвикват да го дава по-драматично. Тя им крещи, плюейки вода, че са откачалки, успява да се изправи и ходейки по дъното, и гребейки с ръце, пробва пак да се добере до сушата. Ала нова голяма вълна я свлича отново на колене и тъкмо да я помъкне към дънните ями, делфинът изплува зад нея и с риск да заседне на пясъка, забива муцуна в голия й чатал и я избутва в плитчината. Рибарят й подава ръка и я изтегля на брега.

- Това е класика! Засне ли всичко това? - пита те шефът.

Кимваш утвърдително.

- Добра работа, момче!

Писък ви заставя да се обърнете към блондинката. Тя е нагазила до глезени във водата и гледа с широко отворени очи в онази посока, където в този момент от тъмносинята водна шир изскача като гумена топка слънцето.

- Какво има, скъпа? - интересува се рибарят и пробва да я наметне с хавлията й.

Тя обаче я измъква от ръцете му, запраща я в морето и му посочва кърваво петно, разстилащо се по повърхността на водата. Вторият делфин е в средата на почервенялата пяна, врътнал се по корем и вълните го люшкат насам-натам.

- Какво си направил, кретен такъв! - хлипа момичето.

- Да изчезваме! - командува режисьорът и ви показва тълпа хора, идващи от къмпинга към нас.

Вече сте в джипа, когато нимфата брюнетка смъква стъклото и ви подканя да погледнете към морето. Гледате. И виждате как делфинът, помогнал на блондинката на стъпи на твърдата земя, сега тласка с муцуна метър по метър дружката си към скупчените и нагазили в плитчината люде.

- Не трябва ли и ние да сме там... Да му помогнем... - казва кестенявата и очите й се насълзяват.

- Боже, ти мълча, мълча и взе, та изръси една велика глупост! По-добре да не бе се обаждала изобщо! - изръмжава рибарят и подкарва по коларския път към Крапец.

Режисьорът се засмива и го потупва по тила.

***

МИЛЕН ПЕТРОВ НАНКОВ е журналист, работил във вестниците "Стандарт" и "Труд" между 1994 и 2011 г., а в момента, списващ инфосайт.

Автор е на 5 книги: "Да блъскаш до смъртта" /1993/, "По пътя напред и нагоре" /2002/, "Бял карамфил в джоба до сърцето" /2008/, "Политзатворникът, крачещ в снега на вечността" /2014/ и "По пътя напред и нагоре 2" /2018/. С литературни отличия от двете страни на Балкана.